9 окт. 2021 г., 10:53

Как да се справим с омразата 1

733 5 18

Войната се зае сериозно
да се разкъсват майките от плач,
оплаквайки - загиналите грозно -
чедата им от чуждия палач.

 

Като скали, изкъртени в прибоя,
от нас да се изкърти вик забравен,
и да настръхваме от страх в реки поройни,
от наша кръв потекли, и ни давят!

 

А пък скръбта, утихнала във дланите,
я мачкаме, а ужасът ни души,
и мислиме да залепиме раните -
като ги скрием и устата им запушим.

 

Войната се зае сериозно
да пусне Смърт, за да размаха бича си,
да смачка всичките цветя и рози -
Неправдата - герой да се нарича!

 

"Война е нужна" - отреди Омразата,
напомпа хората с безумна ярост,
и те умряха в гърчове, в зараза,

Планетата посърна в свойта старост.

 

И... всичко свърши... Няма хора, рози,
Планетата - умираща - не диша...
Но странно - няма ни Омраза,
ни Угроза...
И без Живота вече няма Нищо...


"The Cranberries" - " Zombie" 

https://youtu.be/6Ejga4kJUts

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Антоанета Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мисълта ми беше, че тогава още съм се ужасявала от войната, а сега вече е реална заплаха. Успокоиха се първоначалните страсти и приемаме като нормално, а животът си тече, чакаме Дядо Коледа... и това е!
  • Няма значение. То да не е първата и единствена на света. Тя изкарва най-грозното и свирепото в човека и вече престава да е такъв.
  • Стихът е пуснат преди да започне войната в Украйна.
  • Браво!
  • Да, Джаки, любима песен с много силно видео /и текст/!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...