22 сент. 2009 г., 17:17

Как искам...

878 0 14

Как искам да спра

след поредния остър завой!

Да отдъхна и взема от твойта ръка

онова непокълнало зрънце-

моето бъдещо утре!

 

Как искам да извикам:

Моля, дайте ми въздух!

Да дишам.

После с молив във ръка-

...да не спирам да пиша!

 

Как искам да замълча!

Тихомълком да ...

говоря със звездите.

После, разбуждайки се от съня,

да нарисувам най-щурото утро!

 

Как искам! Искам сега

на света да погледна с усмивка.

И тръгвайки пак,

да извикам на глас:

Обичам живота!

 

Е, навярно и той ме обича!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...