Как искам...
Как искам да спра
след поредния остър завой!
Да отдъхна и взема от твойта ръка
онова непокълнало зрънце-
моето бъдещо утре!
Как искам да извикам:
Моля, дайте ми въздух!
Да дишам.
После с молив във ръка-
...да не спирам да пиша!
Как искам да замълча!
Тихомълком да ...
говоря със звездите.
После, разбуждайки се от съня,
да нарисувам най-щурото утро!
Как искам! Искам сега
на света да погледна с усмивка.
И тръгвайки пак,
да извикам на глас:
Обичам живота!
Е, навярно и той ме обича!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
