6 янв. 2016 г., 07:53

Как живях до днеска

543 0 4

И аз родих се тука на земята.

Живях, горях се и през двата века.

И нека всеки вече да ме смята,

че имал съм една съдба нелека.

 

Във две държави поживях до днеска.

Едната беше планова държава,

а другата пък- някаква гротеска,

която даже не ме уважава.

 

И бях достоен гражданин в едната,

а другата напълно ме забрави.

Ценяха ми във първата следата,

а другата на нищо ме направи.

 

На този преход края се не вижда

и май че няма вече управия.

Във кръг покварен всичко се зазижда

при тази мафиотска разсипия.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Честито Богоявление, Ники!
    Все така с трезв ум и с поетическо вдъхновение продължавай през цялата 2016!
    Поздрави!
  • Благодаря, Младене!
    Благодаря, Рая!
    Все някой трябва да надигне глас! Аз поне се опитвам да го правя.
    Весели празници Йорданов и Иванов ден!!
  • Честита 2016 година и тук, Апостоле!
    Нещата от нас зависят, а ти си като будител с това стихо!
  • Актуално стихотворение. Всъщност, прав си, приятелю. И плановата и "пазарната" държава ни разгониха фамилията. Дано и небесната не е така устроена, защото в поднебесната място за нас изглежда не остана.
    За много години, Никола! От Богоявление ти пожелавам здраве и дълъг живот и да продължаваш да ни радваш с поетичното си творчество!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...