Jan 6, 2016, 7:53 AM

Как живях до днеска

  Poetry » Civic
542 0 4

И аз родих се тука на земята.

Живях, горях се и през двата века.

И нека всеки вече да ме смята,

че имал съм една съдба нелека.

 

Във две държави поживях до днеска.

Едната беше планова държава,

а другата пък- някаква гротеска,

която даже не ме уважава.

 

И бях достоен гражданин в едната,

а другата напълно ме забрави.

Ценяха ми във първата следата,

а другата на нищо ме направи.

 

На този преход края се не вижда

и май че няма вече управия.

Във кръг покварен всичко се зазижда

при тази мафиотска разсипия.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Честито Богоявление, Ники!
    Все така с трезв ум и с поетическо вдъхновение продължавай през цялата 2016!
    Поздрави!
  • Благодаря, Младене!
    Благодаря, Рая!
    Все някой трябва да надигне глас! Аз поне се опитвам да го правя.
    Весели празници Йорданов и Иванов ден!!
  • Честита 2016 година и тук, Апостоле!
    Нещата от нас зависят, а ти си като будител с това стихо!
  • Актуално стихотворение. Всъщност, прав си, приятелю. И плановата и "пазарната" държава ни разгониха фамилията. Дано и небесната не е така устроена, защото в поднебесната място за нас изглежда не остана.
    За много години, Никола! От Богоявление ти пожелавам здраве и дълъг живот и да продължаваш да ни радваш с поетичното си творчество!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...