6.01.2016 г., 7:53

Как живях до днеска

541 0 4

И аз родих се тука на земята.

Живях, горях се и през двата века.

И нека всеки вече да ме смята,

че имал съм една съдба нелека.

 

Във две държави поживях до днеска.

Едната беше планова държава,

а другата пък- някаква гротеска,

която даже не ме уважава.

 

И бях достоен гражданин в едната,

а другата напълно ме забрави.

Ценяха ми във първата следата,

а другата на нищо ме направи.

 

На този преход края се не вижда

и май че няма вече управия.

Във кръг покварен всичко се зазижда

при тази мафиотска разсипия.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Честито Богоявление, Ники!
    Все така с трезв ум и с поетическо вдъхновение продължавай през цялата 2016!
    Поздрави!
  • Благодаря, Младене!
    Благодаря, Рая!
    Все някой трябва да надигне глас! Аз поне се опитвам да го правя.
    Весели празници Йорданов и Иванов ден!!
  • Честита 2016 година и тук, Апостоле!
    Нещата от нас зависят, а ти си като будител с това стихо!
  • Актуално стихотворение. Всъщност, прав си, приятелю. И плановата и "пазарната" държава ни разгониха фамилията. Дано и небесната не е така устроена, защото в поднебесната място за нас изглежда не остана.
    За много години, Никола! От Богоявление ти пожелавам здраве и дълъг живот и да продължаваш да ни радваш с поетичното си творчество!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...