21 июл. 2010 г., 21:46

Как, как...? 

  Поэзия
736 0 13
Как, как да опиша  
на очите пълнотата?  
Те... моите преливат  
от гледката, която   
ме залива и все  
прииждат нови красоти.  
И низ от слънчогледови  
слънца в душата закодирам,
а после планина,  
докоснала небето.  
Как, как да опиша  
какво във всеки миг съзирам
по пътя - не и повече от час?
Простете ми, очи!  
Прости, душа!  
Не мога да опиша нищо!  
Не ми достигате, слова!  
Но… в  мигове такива  
аз… дишам… и… благодаря!

© Мариана Вълкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • <img src=http://s17.rimg.info/fd2d9eff2ce18c11920e3ed975886f3d.gif>
  • Дишай!...
    Прекрасен стих, Марианка.
    Поздравления!!!
  • дишай и благодари за всеки миг Живот!!!
    невероятно тайнство е ...!!!

    поздравления!!!
  • чисто и истинско...
    като планински ручей...сърдечен поздрав, Мариана.
  • Особено харесах финала.Наистина не достигат думите...искренно и неподправено.Поздрав!!!
  • Финалът е като за мен!И аз дишах с теб.
  • Когато очите ти умеят да виждат, душата ти се пълни... недостатък на поезията е нуждата от думи. ::) Ако можехме да си предаваме, чрез мозъка събития, чувства и мисли, нямаще да има изкуство. И всички щяхме да сме сакати...
    Вашето тихо благоговение е най-поетичния израз :)
  • Душата закодирва най-хубавите неща! Поздрави, Мариана!
  • Понякога е достатъчно да се усеща! Поздрав!
  • Имаш очи за света, Мариана! А липсата на думи пак е казване! Понякога най-силното казване! Поздрави!
  • Слънчогледови слънца в душата ти греят...Поздрав Марианче!!!
  • Душата вижда!
    И говори със стихове - поздравления за чистотата и искреността в стиха ти!
  • аз въздишам и благодаря:>
Предложения
: ??:??