Как, как да опиша | |
на очите пълнотата? | |
Те... моите преливат | |
от гледката, която | |
ме залива и все | |
прииждат нови красоти. | |
И низ от слънчогледови | |
слънца в душата закодирам, | |
а после планина, | |
докоснала небето. | |
Как, как да опиша | |
какво във всеки миг съзирам | |
по пътя - не и повече от час? | |
Простете ми, очи! | |
Прости, душа! | |
Не мога да опиша нищо! | |
Не ми достигате, слова! | |
Но… в мигове такива | |
аз… дишам… и… благодаря! |
© Мариана Вълкова Все права защищены