Как, как...?
| Как, как да опиша | |
| на очите пълнотата? | |
| Те... моите преливат | |
| от гледката, която | |
| ме залива и все | |
| прииждат нови красоти. | |
| И низ от слънчогледови | |
| слънца в душата закодирам, | |
| а после планина, | |
| докоснала небето. | |
| Как, как да опиша | |
| какво във всеки миг съзирам | |
| по пътя - не и повече от час? | |
| Простете ми, очи! | |
| Прости, душа! | |
| Не мога да опиша нищо! | |
| Не ми достигате, слова! | |
| Но… в мигове такива | |
| аз… дишам… и… благодаря! | |
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариана Вълкова Всички права запазени
