| Как, как да опиша | |
| на очите пълнотата? | |
| Те... моите преливат | |
| от гледката, която | |
| ме залива и все | |
| прииждат нови красоти. | |
| И низ от слънчогледови | |
| слънца в душата закодирам, | |
| а после планина, | |
| докоснала небето. | |
| Как, как да опиша | |
| какво във всеки миг съзирам | |
| по пътя - не и повече от час? | |
| Простете ми, очи! | |
| Прости, душа! | |
| Не мога да опиша нищо! | |
| Не ми достигате, слова! | |
| Но… в мигове такива | |
| аз… дишам… и… благодаря! | |
© Мариана Вълкова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
