22 сент. 2022 г., 10:26

Как пиша

626 0 1

Не пиша, за да се издържам.

Правилата ги попържам.

Все си лашкам ред по ред

аз по моят табиет.

 

Праскам що ми дой на ум 

не да предизвикам шум.

Пък и то, къде гълчава 

покрай мене,тук, тъдява? 

 

 

Някакви си рими лашкам 

и то преди да се нафрашкам.

След  туй словата стават страстни,

за нежните уши опасни.

 

Не искам никой да стресирам ,

по-меки лафове намирам 

и скромно, тайно и полека 

намирам пътя към човека.

 

Естествено, туй мисля аз, 

но, устройва ли ви Вас ?

Знам, Вие сте различни, разни.

Стихът ми може би, Ви дразни.

 

Обаче,аз така си карам 

стилът ми за да го докарам.

Наричайте ме как ли  не.

Ще спра ли - да бе, ама не!

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Янков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...