Не пиша, за да се издържам.

Правилата ги попържам.

Все си лашкам ред по ред

аз по моят табиет.

Праскам що ми дой на ум 

не да предизвикам шум.

Пък и то, къде гълчава 

покрай мене,тук, тъдява? 

Някакви си рими лашкам 

и то преди да се нафрашкам.

След  туй словата стават страстни,

за нежните уши опасни.

Не искам никой да стресирам ,

по-меки лафове намирам 

и скромно, тайно и полека 

намирам пътя към човека.

Естествено, туй мисля аз, 

но, устройва ли ви Вас ?

Знам, Вие сте различни, разни.

Стихът ми може би, Ви дразни.

Обаче,аз така си карам 

стилът ми за да го докарам.

Наричайте ме как ли  не.

Ще спра ли - да бе, ама не!