Помниш ли как заедно се взирахме в Луната?
Как приказки ми чете за брата и ламята?
А после хващаше ме нежно за ръка
и политахме към ярката звезда.
Всяка моя болка беше кичур бял.
Ти все ме учеше на доблест и морал.
Радостите слагаха на твоето лице
бръчка подир бръчка - паякът живот плете.
Питката, която с толкова любов омеси,
със мед и благост тихо ми поднесе,
как палавите рани привързваше умело,
с компреси от сълзи поръси мойто чело. ...