daniela-atanassova (Даниела Атанасова)
16 22
24.10.2010 г., 13:14 ч.

Как приличам на теб! 

  Поезия » Друга
1054 0 5

Помниш ли как заедно се взирахме в Луната?

Как приказки ми чете за брата и ламята?

А после хващаше ме нежно за ръка

и политахме към ярката звезда.

 

Всяка моя болка беше кичур бял.

Ти все ме учеше на доблест и морал.

Радостите слагаха на твоето лице

бръчка подир бръчка - паякът живот плете.

 

Питката, която с толкова любов омеси,

със мед и благост тихо ми поднесе,

как палавите рани привързваше умело,

с компреси от сълзи поръси мойто чело.

 

Веднъж пък тайно раклата отвори

и споменът ти тихо заговори

за времето, когато си била момиче,

със здравец и шибой закичила косите

 

и заклинаше ме, както теб и аз,

другар да си намеря в странен нощен час.

Чевръстите ти пръсти и сините очи

над моя чеиз невестин бдяха до зори.

 

В деня, когато си заминах, тихо плака,

мечтаеше и мене да дари съдбата

със слънчев път и хиляди неща красиви.

Благодаря за всичко, бабо, и... прости ми!!!

© Даниела Атанасова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??