15 июл. 2012 г., 12:45

Как простира Мими

1.5K 0 17

 

Мама на балкона

дрехите простира,

Мими е доволна –

шипките събира.

 

Щипки на ушите –

обичкù червени.

Щипки по ръцете:

"Нокти и за мене."

 

Щипки – огърлица –

слага на вратлето.

Оле, после кичи

с щипчици нослето.

 

„Вече си голяма!

С щипките червени,

бързо таз пижама

да простреш до мене.”

 

Мимито се мръщи –

щипките не стигат.

Всичките червени

толкоз ù отиват.

 

„Мамо! Не разбираш.

Аз съм тъй красива!

Ти нали простираш?...

Мен не ми отива...”

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Господинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • От личния ми опит в домашното простиране
    участва котаракът с две щипки на опашката,
    но той не се поддава тъй лесно на дресиране
    затуй накрая става играчката на плачка...
  • Тук женската същност на Мими вече прозира...неслучайно е орисана да стане "истинска жена"!
  • Мило, обичливо и закачливо!
  • Благодаря, Джиджи! Щом ги четете, значи ви харесват.Това много ме радва. надявам се да успея да ги събера в книжка наесен.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...