Мама на балкона
дрехите простира,
Мими е доволна –
шипките събира.
Щипки на ушите –
обичкù червени.
Щипки по ръцете:
"Нокти и за мене."
Щипки – огърлица –
слага на вратлето.
Оле, после кичи
с щипчици нослето.
„Вече си голяма!
С щипките червени,
бързо таз пижама
да простреш до мене.”
Мимито се мръщи –
щипките не стигат.
Всичките червени
толкоз ù отиват.
„Мамо! Не разбираш.
Аз съм тъй красива!
Ти нали простираш?...
Мен не ми отива...”
© Нели Господинова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
