Мама на балкона
дрехите простира,
Мими е доволна –
шипките събира.
Щипки на ушите –
обичкù червени.
Щипки по ръцете:
"Нокти и за мене."
Щипки – огърлица –
слага на вратлето.
Оле, после кичи
с щипчици нослето.
„Вече си голяма!
С щипките червени,
бързо таз пижама
да простреш до мене.”
Мимито се мръщи –
щипките не стигат.
Всичките червени
толкоз ù отиват.
„Мамо! Не разбираш.
Аз съм тъй красива!
Ти нали простираш?...
Мен не ми отива...”
© Нели Господинова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
