Мама на балкона
дрехите простира,
Мими е доволна –
шипките събира.
Щипки на ушите –
обичкù червени.
Щипки по ръцете:
"Нокти и за мене."
Щипки – огърлица –
слага на вратлето.
Оле, после кичи
с щипчици нослето.
„Вече си голяма!
С щипките червени,
бързо таз пижама
да простреш до мене.”
Мимито се мръщи –
щипките не стигат.
Всичките червени
толкоз ù отиват.
„Мамо! Не разбираш.
Аз съм тъй красива!
Ти нали простираш?...
Мен не ми отива...”
© Нели Господинова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
