15.07.2012 г., 12:45

Как простира Мими

1.5K 0 17

 

Мама на балкона

дрехите простира,

Мими е доволна –

шипките събира.

 

Щипки на ушите –

обичкù червени.

Щипки по ръцете:

"Нокти и за мене."

 

Щипки – огърлица –

слага на вратлето.

Оле, после кичи

с щипчици нослето.

 

„Вече си голяма!

С щипките червени,

бързо таз пижама

да простреш до мене.”

 

Мимито се мръщи –

щипките не стигат.

Всичките червени

толкоз ù отиват.

 

„Мамо! Не разбираш.

Аз съм тъй красива!

Ти нали простираш?...

Мен не ми отива...”

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Господинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • От личния ми опит в домашното простиране
    участва котаракът с две щипки на опашката,
    но той не се поддава тъй лесно на дресиране
    затуй накрая става играчката на плачка...
  • Тук женската същност на Мими вече прозира...неслучайно е орисана да стане "истинска жена"!
  • Мило, обичливо и закачливо!
  • Благодаря, Джиджи! Щом ги четете, значи ви харесват.Това много ме радва. надявам се да успея да ги събера в книжка наесен.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...