6 янв. 2009 г., 00:47

Как се превърнах в РОБОТ

770 0 4

Отлитат годините крилати,

гонят се есени, зими, пролети, лета...

Зина бездна между бедни и богати.

Всеки своя личен път избра.

Някои хора запазват си сърцата,

а други... ги потапят в калта...

Но сърцето е не само мотора,

който в тялото движи кръвта...

То може и да страда,

да плаче, да се радва

и да усеща силата на любовта...


Все по-често забравям аз за него.

Не страдам, отминавам малките,

добрите и красиви неща...
Търся някакво си съвършенство,
но само в работа, за повече блага...

Това ли е смисъла на моя живот?

И защо ли разбрах чак сега,
че сърцето ми вече е само мотор,

който държи кръвта ми в оборот?

"Човек" съм външно, без гримьор,

а отвътре... се превърнах в "Р О Б О Т"!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пепа Деличева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не си робот. И ти си човек като всички.
  • много ми хареса идеята и философията на стиха...и е вярно...
    прегръщам те, с обич, Пепи.
  • Благодаря Милена и Валка! Така е, това е животът! Желая ви една емоционална (но само с положителни емоции) 2009 година!
  • Не есамо при теб това усещане Пепи!Аз го приемам като една безобидна шега на годините и Негово величество живота.Ще се справим!!!
    Прегръдки!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...