Как се превърнах в РОБОТ
Отлитат годините крилати,
гонят се есени, зими, пролети, лета...
Зина бездна между бедни и богати.
Всеки своя личен път избра.
Някои хора запазват си сърцата,
а други... ги потапят в калта...
Но сърцето е не само мотора,
който в тялото движи кръвта...
То може и да страда,
да плаче, да се радва
и да усеща силата на любовта...
Все по-често забравям аз за него.
Не страдам, отминавам малките,
добрите и красиви неща...
Търся някакво си съвършенство,
но само в работа, за повече блага...
Това ли е смисъла на моя живот?
И защо ли разбрах чак сега,
че сърцето ми вече е само мотор,
който държи кръвта ми в оборот?
"Човек" съм външно, без гримьор,
а отвътре... се превърнах в "Р О Б О Т"!
© Пепа Деличева All rights reserved.
