Pepina (Пепа Деличева)
774 5353
6.01.2009 г., 0:47 ч.

Как се превърнах в РОБОТ 

  Поезия » Философска
571 0 4

Отлитат годините крилати,

гонят се есени, зими, пролети, лета...

Зина бездна между бедни и богати.

Всеки своя личен път избра.

Някои хора запазват си сърцата,

а други... ги потапят в калта...

Но сърцето е не само мотора,

който в тялото движи кръвта...

То може и да страда,

да плаче, да се радва

и да усеща силата на любовта...


Все по-често забравям аз за него.

Не страдам, отминавам малките,

добрите и красиви неща...
Търся някакво си съвършенство,
но само в работа, за повече блага...

Това ли е смисъла на моя живот?

И защо ли разбрах чак сега,
че сърцето ми вече е само мотор,

който държи кръвта ми в оборот?

"Човек" съм външно, без гримьор,

а отвътре... се превърнах в "Р О Б О Т"!

© Пепа Деличева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не си робот. И ти си човек като всички.
  • много ми хареса идеята и философията на стиха...и е вярно...
    прегръщам те, с обич, Пепи.
  • Благодаря Милена и Валка! Така е, това е животът! Желая ви една емоционална (но само с положителни емоции) 2009 година!
  • Не есамо при теб това усещане Пепи!Аз го приемам като една безобидна шега на годините и Негово величество живота.Ще се справим!!!
    Прегръдки!
Предложения
: ??:??