Как свърши живота и...
Едва ли ще успея,
с думи болката си да опиша.
Не мога и да я изпея,
душата заедно с гласа издиша...
Един живот прекъсна се така,
както животът на добрите,
при нея смъртта долетя,
както падат звездите!
Безгрижно малко дете,
винаги усмихващо се,
държащо цвете в ръце,
с живота прости се...
И днес да плачем няма смисъл,
няма да я върнем!
Трябва да се простим с тази мисъл,
че някога пак ще я прегърнем!
Прощаваме се с нея,
в този здрач,
да я прегърна пак копнея,
но мога само да я изпратя с плач!
Дано да срещне ангелче, като себе си, добро
и поне в рая,
милото Марго,
срещне любовта - това и желая!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивелина Цветкова Все права защищены
