4 нояб. 2006 г., 01:43

Как събираш всичкия този прах

764 0 1

Как събираш всичкия този прах

Стар ръждясал телевизоре

Картината ти не е ясна

А поробваш всички

 

Снежинките излизат нежно

И всяка по-далеко

Се прицелва

Стопят ли се всичките

Ще дойде ерата на модерното

Излъчване

 

Тази година

Започна добре

Изпъдихме

Всички ненужни дискове

И през прозорците си изхвърлихме

Телевизорите

 

Крехки

Облачета дим

Във формата на женско

Тяло

Далеко издават

Индианското си начало

 

Някой ще ги види

Тези последни предавания

И телевизионния рай

Ще им даде обещаните хонорари

 

Не искаме повече да ни командвате

С ненужни реклами

Натоварени сме достатъчно

 

Искри

Желанието ми

Да се докосна

С електронното

Ти звание

 

Ветеран

Останал сам

След войната

На промяната

 

Анахронизъм

Мъртва душа

Онемяла

 

02.11.2006

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислав Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...