4.11.2006 г., 1:43

Как събираш всичкия този прах

762 0 1

Как събираш всичкия този прах

Стар ръждясал телевизоре

Картината ти не е ясна

А поробваш всички

 

Снежинките излизат нежно

И всяка по-далеко

Се прицелва

Стопят ли се всичките

Ще дойде ерата на модерното

Излъчване

 

Тази година

Започна добре

Изпъдихме

Всички ненужни дискове

И през прозорците си изхвърлихме

Телевизорите

 

Крехки

Облачета дим

Във формата на женско

Тяло

Далеко издават

Индианското си начало

 

Някой ще ги види

Тези последни предавания

И телевизионния рай

Ще им даде обещаните хонорари

 

Не искаме повече да ни командвате

С ненужни реклами

Натоварени сме достатъчно

 

Искри

Желанието ми

Да се докосна

С електронното

Ти звание

 

Ветеран

Останал сам

След войната

На промяната

 

Анахронизъм

Мъртва душа

Онемяла

 

02.11.2006

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислав Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...