Как събираш всичкия този прах
Стар ръждясал телевизоре
Картината ти не е ясна
А поробваш всички
Снежинките излизат нежно
И всяка по-далеко
Се прицелва
Стопят ли се всичките
Ще дойде ерата на модерното
Излъчване
Тази година
Започна добре
Изпъдихме
Всички ненужни дискове
И през прозорците си изхвърлихме
Телевизорите
Крехки
Облачета дим
Във формата на женско
Тяло
Далеко издават
Индианското си начало
Някой ще ги види
Тези последни предавания
И телевизионния рай
Ще им даде обещаните хонорари
Не искаме повече да ни командвате
С ненужни реклами
Натоварени сме достатъчно
Искри
Желанието ми
Да се докосна
С електронното
Ти звание
Ветеран
Останал сам
След войната
На промяната
Анахронизъм
Мъртва душа
Онемяла
02.11.2006
© Десислав Илиев Всички права запазени