Hathor (Геновева Симеонова) Hathor (Геновева Симеонова)
32 461
19 нояб. 2008 г., 15:39

Както и дойде

929 0 9
Отиде си. Тъй както и дойде -
внезапно, като лятна буря
и тишината почна да расте,
душата ми да се сбогува...

Сърцето ми разкъсано не ще
дори за миг да те намрази.
Сбогуването е дете -
само и нищо не разбрало.

От нощите остана тъмнина,
от утрините  тиха ярост
и аромата на кафе -
горчиво като късна старост.

Отиде си. Тъй както и дойде -
без предисловия и драми...
Наивността ми на дете
остана си, за да те чака...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Геновева Симеонова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0