Както и дойде
внезапно, като лятна буря
и тишината почна да расте,
душата ми да се сбогува...
Сърцето ми разкъсано не ще
дори за миг да те намрази.
Сбогуването е дете -
само и нищо не разбрало.
От нощите остана тъмнина,
от утрините тиха ярост
и аромата на кафе -
горчиво като късна старост.
Отиде си. Тъй както и дойде -
без предисловия и драми...
Наивността ми на дете
остана си, за да те чака...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геновева Симеонова Все права защищены
