29 окт. 2008 г., 11:03

Както се случи

927 0 14
Понякога говориш ми така,
че сякаш ме прегръща вятър топъл.
Магия ли са твоите слова,
любов ли са или отчаян вопъл?
Понякога тъй близо си до мен
и с дъх накъсан мислите ми галиш,
а друг път си далечен и вглъбен
и чувствата са въглени заспали.
Какво съм аз? Докосване на длан,
приятелка, сестра или любима
или пък за спокойствие гарант,
когато във душата ти е зима?
Обичаш ли ме - няма как да знам,
но чувствам, че за теб съм необходима...
Помислиш ли за мен, ще бъда там
и стига ми да знаеш, че ме има.
Не знам какво ще стане утре с нас...
Съдбата да посрещам се научих.
Сърцата ни си имат своя власт,
ще те приема, както ми се случиш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вики Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "ще те приема, както ми се случиш."

    Приветствам такава философия! Поздрав, Вики!
  • Поздравления, Вики!
  • Да!Много е хубаво!
  • "Сърцата ни си имат своя власт,
    ще те приема, както ми се случиш."
    Поздравления!
  • Хареса ми, напомни ми за една песен на "Щурците", в която се пееше: "И кога ще спрем, и къде ще спрем, все едно е, нали..."
    Само бих променил - заради ритъма - един от стиховете така:
    ... но чувствам, че съм ти необходима...

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...