29.10.2008 г., 11:03

Както се случи

924 0 14
Понякога говориш ми така,
че сякаш ме прегръща вятър топъл.
Магия ли са твоите слова,
любов ли са или отчаян вопъл?
Понякога тъй близо си до мен
и с дъх накъсан мислите ми галиш,
а друг път си далечен и вглъбен
и чувствата са въглени заспали.
Какво съм аз? Докосване на длан,
приятелка, сестра или любима
или пък за спокойствие гарант,
когато във душата ти е зима?
Обичаш ли ме - няма как да знам,
но чувствам, че за теб съм необходима...
Помислиш ли за мен, ще бъда там
и стига ми да знаеш, че ме има.
Не знам какво ще стане утре с нас...
Съдбата да посрещам се научих.
Сърцата ни си имат своя власт,
ще те приема, както ми се случиш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "ще те приема, както ми се случиш."

    Приветствам такава философия! Поздрав, Вики!
  • Поздравления, Вики!
  • Да!Много е хубаво!
  • "Сърцата ни си имат своя власт,
    ще те приема, както ми се случиш."
    Поздравления!
  • Хареса ми, напомни ми за една песен на "Щурците", в която се пееше: "И кога ще спрем, и къде ще спрем, все едно е, нали..."
    Само бих променил - заради ритъма - един от стиховете така:
    ... но чувствам, че съм ти необходима...

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...