25 мая 2018 г., 19:19

Кактус

1.2K 2 1

 

Свистят край мене мислите променливи...

със шумно ветровито вдишване...

с горчив отпечатък на сгъстени сиви бои

и глухи остатъци от нахапана тишина...

Солта по ресниците ми изгори 

и последните цветни нюанси.

Вече не се познавам...

Бодлива съм.

                                             

                   © Павлина Петрова 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Петрова Все права защищены

Произведението е включено в:

Между покоя и хаоса... 🇧🇬

Между покоя и хаоса...
10,00 BGN
2K 1 1

Комментарии

Комментарии

  • Познато състояние!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...