26 мая 2009 г., 20:42

Кактус

1.3K 0 3

Стоя замислен в прерията прашна
и гледам ей така простора...
Безмълвен без да мисля нищо,
растение едно привлече ме тогава...!
Зелено, тайнствено, с бодли,
но някак мило и красиво...
Просто Кактус!

Наранен от липса на любов,
отчуждих се и от хората в живота.
Не исках никой да ме иска!
Не исках ласки и любов!
Не исках нищо!
Любувах се на кактуса... и му завиждах!
Той е сам... с бодли обсипан...
и няма нужда да бъде докосван!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Зафиров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...