26 мая 2009 г., 20:42

Кактус

1.2K 0 3

Стоя замислен в прерията прашна
и гледам ей така простора...
Безмълвен без да мисля нищо,
растение едно привлече ме тогава...!
Зелено, тайнствено, с бодли,
но някак мило и красиво...
Просто Кактус!

Наранен от липса на любов,
отчуждих се и от хората в живота.
Не исках никой да ме иска!
Не исках ласки и любов!
Не исках нищо!
Любувах се на кактуса... и му завиждах!
Той е сам... с бодли обсипан...
и няма нужда да бъде докосван!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Зафиров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...