Стоя замислен в прерията прашна
и гледам ей така простора...
Безмълвен без да мисля нищо,
растение едно привлече ме тогава...!
Зелено, тайнствено, с бодли,
но някак мило и красиво...
Просто Кактус!
Наранен от липса на любов,
отчуждих се и от хората в живота.
Не исках никой да ме иска!
Не исках ласки и любов!
Не исках нищо! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up