26.05.2009 г., 20:42 ч.

Кактус 

  Поезия » Философска
961 0 3

Стоя замислен в прерията прашна
и гледам ей така простора...
Безмълвен без да мисля нищо,
растение едно привлече ме тогава...!
Зелено, тайнствено, с бодли,
но някак мило и красиво...
Просто Кактус!

Наранен от липса на любов,
отчуждих се и от хората в живота.
Не исках никой да ме иска!
Не исках ласки и любов!
Не исках нищо!
Любувах се на кактуса... и му завиждах!
Той е сам... с бодли обсипан...
и няма нужда да бъде докосван!

© Георги Зафиров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??