Какво ли е искал да каже поетът? –
безспирно ме мъчи, таз мисъл проклета.
И даже главата ми дава заето,
бушува душата, прескача сърцето.
Защото това е въпрос за милиони,
не се подчинява на земни закони.
Поетът разкрива магически зони –
хем търси различно, хем следва канони.
Така – отстрани, го намират за лесно,
да пишеш игриво, да пишеш гротескно,
да можеш да ваеш неволите в песни
и там – на финала поанта да блесне.
Какво ли поетът е искал да каже,
дали се е мислел за толкова важен?!
Или е желаел душа да покаже
и с искрени думи мечта да разкаже!
© Данаил Таков Все права защищены