19 мар. 2010 г., 14:35

Какво искаш още от мен?

1K 2 4

                                         Какво искаш още от мен?

 

Предавам се на порива и чувства,

предавам се и не искам да се боря.

И правя всичко... подчинена съм.

Какво искаш още от мен!?

 

 

Ту моля се, ту съм властна.

Извира сила дива и ме променя.

Не съм попадала в подобен хаос.

Какво искаш още от мен!?

 

 

Знаеш, че се боря със себе си

по начин, който не си и представям -

прекарвайки времето си в твоя свят.

Какво искаш още от мен!?

 

 

Не можеш ли да усетиш нежността ми,

да усетиш смесица от обич и желание.

Не мога да повярвам в настоящето...

Какво искаш още от мен!?

 

 

Изминават дни, спомени се трупат.

Рухвам, отчаяно думите се блъскат.

Не ми отнемай чистотата на сърцето...

Какво искаш още от мен!?

 

 

Предавам се... предавам...

Изключен е разумът, подчинен на сърцето.

А душата мечтае, но ти я приземяваш...

Какво искаш още от мен!?

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Снежана Миленова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • “Истината никога не страда от това, че не я признават”. Никой не може да се скрие, като зарови главата си в пясъка !!! Защото другите му части остават на показ !!! Дори и да не са прекалено големи !!!
  • Петре! Познавате ли се? Имах един познат, който така като теб си говореше с телевизора! 🤣
  • Важно е първо какво искаш ти , за да можеш да дадеш и получаваш обич, обичай първо себе си, за да обичаш и да те обичат необятно…Много поучителна творба, която води до важни житейски размисли и чувства…Винаги има моменти когато човек е на кръстопът, важно е да избере това, което го прави щастлив, за да може да дарява и получава щастие…
    Хареса ми!
  • Какво да иска човек ??? От теб ???

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...