19.03.2010 г., 14:35

Какво искаш още от мен?

1K 2 4

                                         Какво искаш още от мен?

 

Предавам се на порива и чувства,

предавам се и не искам да се боря.

И правя всичко... подчинена съм.

Какво искаш още от мен!?

 

 

Ту моля се, ту съм властна.

Извира сила дива и ме променя.

Не съм попадала в подобен хаос.

Какво искаш още от мен!?

 

 

Знаеш, че се боря със себе си

по начин, който не си и представям -

прекарвайки времето си в твоя свят.

Какво искаш още от мен!?

 

 

Не можеш ли да усетиш нежността ми,

да усетиш смесица от обич и желание.

Не мога да повярвам в настоящето...

Какво искаш още от мен!?

 

 

Изминават дни, спомени се трупат.

Рухвам, отчаяно думите се блъскат.

Не ми отнемай чистотата на сърцето...

Какво искаш още от мен!?

 

 

Предавам се... предавам...

Изключен е разумът, подчинен на сърцето.

А душата мечтае, но ти я приземяваш...

Какво искаш още от мен!?

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Снежана Миленова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • “Истината никога не страда от това, че не я признават”. Никой не може да се скрие, като зарови главата си в пясъка !!! Защото другите му части остават на показ !!! Дори и да не са прекалено големи !!!
  • Петре! Познавате ли се? Имах един познат, който така като теб си говореше с телевизора! 🤣
  • Важно е първо какво искаш ти , за да можеш да дадеш и получаваш обич, обичай първо себе си, за да обичаш и да те обичат необятно…Много поучителна творба, която води до важни житейски размисли и чувства…Винаги има моменти когато човек е на кръстопът, важно е да избере това, което го прави щастлив, за да може да дарява и получава щастие…
    Хареса ми!
  • Какво да иска човек ??? От теб ???

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...