Да тичам в стъклени ръце,
Банално... омръзна ми.
Да се провличам, извивам,
впивам, увъртам, втривам
в думи тежки, не желая.
Да разбирам, не, не мога,
да бродя от врата на врата
като скитаща сянка,
да се сливам с нощта
и мракът, да поглъщам, както
тъмнината превзема светлината,
да изтичам през шепите, както
пясък или вода навярно.
Да се лутам без дом, да, дом.
Но на какво ли и без това викаме дом?
На място със семейство,
усмихнати хора
Със собствен занаят,
деца, учещи в елитни училища?
Не… а дали дом е там,
където хора се съвокупляват
без предразсъдъци?
Там, където брат и сестра
отглеждат своето отроче?
Там където детето е прокълнато
още в утробата?
Не… дом? Какво е дом?
Къде е моя дом? Къде е моя дом?
По дяволите моя дом? Къде е, къде е
Къде е, къде е, къде е?
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.