7 мар. 2023 г., 10:24

Какво ли ни чака?

714 0 0

Сред празни стаи

гинат моите мечти,

в очакване на края

Бог ще ме прости!

 

Небесата съзерцавам

от една пуста, тъжна стая,

за тях се замечтавам

и се питам:"Има ли го рая?"

 

Гледам оттам и земята,

че е пълна с червеи знам,

кости ще останат от телата,

ще бъда също изяден сам!

 

Никой от нас не може да се избави

от тази изключително важна дилема,

поне нека дълго сме живи, здрави,

преди да се сблъскаме с проблема!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...