7.03.2023 г., 10:24

Какво ли ни чака?

712 0 0

Сред празни стаи

гинат моите мечти,

в очакване на края

Бог ще ме прости!

 

Небесата съзерцавам

от една пуста, тъжна стая,

за тях се замечтавам

и се питам:"Има ли го рая?"

 

Гледам оттам и земята,

че е пълна с червеи знам,

кости ще останат от телата,

ще бъда също изяден сам!

 

Никой от нас не може да се избави

от тази изключително важна дилема,

поне нека дълго сме живи, здрави,

преди да се сблъскаме с проблема!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...