7.03.2023 г., 10:24

Какво ли ни чака?

711 0 0

Сред празни стаи

гинат моите мечти,

в очакване на края

Бог ще ме прости!

 

Небесата съзерцавам

от една пуста, тъжна стая,

за тях се замечтавам

и се питам:"Има ли го рая?"

 

Гледам оттам и земята,

че е пълна с червеи знам,

кости ще останат от телата,

ще бъда също изяден сам!

 

Никой от нас не може да се избави

от тази изключително важна дилема,

поне нека дълго сме живи, здрави,

преди да се сблъскаме с проблема!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...