6 нояб. 2017 г., 10:23

Какво ли знам за любовта?

1.9K 10 37

Какво ли всъщност знам за любовта? –

Дали, че вечна е – и след смъртта,

дали, че е стихиен водопад,

а с нея ти си между Рай и Ад…?!

 

Пореден път аз всичко ѝ дарих

и себе си за малко не убих.

Тогава пак изгряла бе луна

в замрялата утайка на нощта.

 

Повярвах – моя път ще освети

и новото начало се роди.

Трепереше от влюбеност света

и сгуши се във шепа вечността.

 

Със сила на бездънен океан

светът внезапно в хаос бе облян.

Изгубих се. Окапаха звезди.

Изгряха на небето пак сълзи.

 

Не плача аз... Това е любовта,

защото ме остави пак сама.

Нали пораснах? Толкова боля!...

А аз все още вярвам в любовта!...

 

Веси_Еси (Еси)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Еси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти за милите думи, Христо! Радвам се, че се отби!
  • Винаги красива и неочаквано многообразна любовна поезия пишеш Веси. Поздрави!
  • Много ти благодаря, Калояне! Радвам се, че се отби!
  • Знаеш повече отколкото си мислиш! Тя винаги боли, дори щастливите го знаят..... Поздравления, Веси!
  • Гавраиле, благодаря ти, че намина! Прекрасна неделя ти желая!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...