Какво ли всъщност знам за любовта? –
Дали, че вечна е – и след смъртта,
дали, че е стихиен водопад,
а с нея ти си между Рай и Ад…?!
Пореден път аз всичко ѝ дарих
и себе си за малко не убих.
Тогава пак изгряла бе луна
в замрялата утайка на нощта.
Повярвах – моя път ще освети
и новото начало се роди.
Трепереше от влюбеност света
и сгуши се във шепа вечността.
Със сила на бездънен океан
светът внезапно в хаос бе облян.
Изгубих се. Окапаха звезди.
Изгряха на небето пак сълзи.
Не плача аз... Това е любовта,
защото ме остави пак сама.
Нали пораснах? Толкова боля!...
А аз все още вярвам в любовта!...
Веси_Еси (Еси)
© Еси Всички права запазени