26 нояб. 2024 г., 10:03

Какво ни трябва?

378 0 0

Ведър поздрав, мъничка усмивка,

колко повече му трябва на човек?

Напук обаче сякаш гипсови отливки,

намръщени сме все и няма лек.

 

Виж, ако си цакал някой будала -

близък твой или напълно непознат,

може би ще се засмееш и похвалиш,

ще разкажеш как, къде и с кой похват.

 

Или местен чорбажия в сделка,

ако изгори със сума ти пари.

По-шумно даже и от ярмомелка,

присмиваш се на чуждите беди.

 

Най-лесно се отсъжда от скамейка.

Вместо да се взираш в чужди дни -

шанса твой преди да е офейкал,

ти две ръце към него протегни.

 

Че само този, който не работи,

е единствения, който не греши.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Серафим Аянски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...