26.11.2024 г., 10:03

Какво ни трябва?

379 0 0

Ведър поздрав, мъничка усмивка,

колко повече му трябва на човек?

Напук обаче сякаш гипсови отливки,

намръщени сме все и няма лек.

 

Виж, ако си цакал някой будала -

близък твой или напълно непознат,

може би ще се засмееш и похвалиш,

ще разкажеш как, къде и с кой похват.

 

Или местен чорбажия в сделка,

ако изгори със сума ти пари.

По-шумно даже и от ярмомелка,

присмиваш се на чуждите беди.

 

Най-лесно се отсъжда от скамейка.

Вместо да се взираш в чужди дни -

шанса твой преди да е офейкал,

ти две ръце към него протегни.

 

Че само този, който не работи,

е единствения, който не греши.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Серафим Аянски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...