17 февр. 2009 г., 18:46

Какво от туй

729 0 0

Аз твоето мълчание разбирам -

усмивката и погледа студен.

Угасналият пламък тъй вълшебен,

вълшебен не е вече той за мен.

Разбирам неизказаната мисъл

и думите не казани на глас.

Не ме щади - то вече няма смисъл,

разбирам всичко и без думи аз.

За туй, че в душа са - среща дали

безпътните житейски ветрове

не  си виновна ти, не си... едва ли -

за болките на моето сърце.

Какво, че там по хребети планински

в нощта пълзи несретница луна

и в призрачните бледи сенки

витае пак духът на самота.

Каква е ползата от стиховете,

написани със болка и тъга,

щом ще бледнеят във редовете

на никому ненужните слова.

И щом като във своята заетост

излишни ти са моите стихове,

и щом кат в чантичката ти за жалост

все още не прочетени са те...

Какво от туй, че вечерта ухае

упойващо на цъфнали върби

и месецът загадъчен сияе

сред мигащи елмазени звезди...

Че тих ветрец полюшва се - играе,

задявайки се с нежните листа.

Какво от туй, пък нека си играе,

за него е тъй свежа вечерта...

Аз стоя и нищо не ме радва,

бездушен съм към всичко на света

и стихове не искам веч да пиша,

на кой ли пък са нужни те сега...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Оджаков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...