Аз твоето мълчание разбирам -
усмивката и погледа студен.
Угасналият пламък тъй вълшебен,
вълшебен не е вече той за мен.
Разбирам неизказаната мисъл
и думите не казани на глас.
Не ме щади - то вече няма смисъл,
разбирам всичко и без думи аз.
За туй, че в душа са - среща дали
безпътните житейски ветрове
не си виновна ти, не си... едва ли -
за болките на моето сърце. ...