koli4a (Никола Апостолов)
1367 3273
31 янв. 2015 г., 13:48

Какво пък толкова... 

  Поэзия
348 0 6

Последни облаци се трупат

над мойта сребърна глава.

Студените ми стъпки хрупат

по сняг, посипан над трева.

 

Студено и мъгливо време.

И натежава моят гръб.

Живял живота си на стреме,

намирам се сега на ръб.

 

И този ръб е ръб последен

между живота и смъртта.

Нататък пътя не е среден,

а път на гордост, на честа.

 

Единствен път и то - последен.

И път на силните по дух.

По него ще си тръгна бледен,

защото песен аз дочух...

 

И тази песен е за мене -

за моя свършен земен път.

А попа расо ще надене

да ме изпрати тъй - без съд.

 

Какво пък толкова е страшно?

Какво се случва в този пик?

Живял във времето си прашно,

напускам го във този миг.

© Никола Апостолов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Единствен път и то - последен.

    И път на силните по дух.

    -------------------------
    силен по дух е поетичният ти свят!
  • Благодаря, Приятели за хубавите коментарии и оценките!
    Приятно ми е,че харесвате!бъдете и тишете!
    Поздрави от мен!!!
  • Хареса ми много!
  • С мъдър поглед към естествения житейски край...
    Поздравления за оптимизма!
  • Звучиш стоически, Никола и добре си описал вътрешното състояние на всеки от осъдените от палача-време! Харесах!

    Поздрав!
  • Спокойно, Никола! Живей за живота и пиши прекрасните си стихове!
    И аз като тебе съм"---в единствен път и то последен",
    но стихове не му реда.
    Това е просто само драма
    и вход към следваща врата.
    А може би едно спасение
    от тежестта на старостта?
    Спокойно се чувствам в Божиите ръце!
    Бог да бъде винаги с тебе!Амин!
Предложения
: ??:??