Какво пък толкова...

Jan 31, 2015, 1:48 PM

Poetry

405 0 6

Последни облаци се трупат
над мойта сребърна глава.
Студените ми стъпки хрупат
по сняг, посипан над трева.
Студено и мъгливо време.
И натежава моят гръб.
Живял живота си на стреме,
намирам се сега на ръб.
И този ръб е ръб последен
между живота и смъртта.
Нататък пътя не е среден,
а път на гордост, на честа. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Какво пък толкова...

Want to read more?

Random works