Какво пък толкова...
Последни облаци се трупат
над мойта сребърна глава.
Студените ми стъпки хрупат
по сняг, посипан над трева.
Студено и мъгливо време.
И натежава моят гръб.
Живял живота си на стреме,
намирам се сега на ръб.
И този ръб е ръб последен
между живота и смъртта.
Нататък пътя не е среден,
а път на гордост, на честа.
Единствен път и то - последен.
И път на силните по дух.
По него ще си тръгна бледен,
защото песен аз дочух...
И тази песен е за мене -
за моя свършен земен път.
А попа расо ще надене
да ме изпрати тъй - без съд.
Какво пък толкова е страшно?
Какво се случва в този пик?
Живял във времето си прашно,
напускам го във този миг.
© Никола Апостолов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря, Приятели за хубавите коментарии и оценките!
Приятно ми е,че харесвате!бъдете и тишете!
Поздрави от мен!!! -
Хареса ми много!
-
С мъдър поглед към естествения житейски край...
Поздравления за оптимизма!
-
Звучиш стоически, Никола и добре си описал вътрешното състояние на всеки от осъдените от палача-време! Харесах!
Поздрав! -
Спокойно, Никола! Живей за живота и пиши прекрасните си стихове!
И аз като тебе съм"---в единствен път и то последен",
но стихове не му реда.
Това е просто само драма
и вход към следваща врата.
А може би едно спасение
от тежестта на старостта?
Спокойно се чувствам в Божиите ръце!
Бог да бъде винаги с тебе!Амин!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
И път на силните по дух.
-------------------------
силен по дух е поетичният ти свят!