Попита ме един човек
какво работя.
Стихоплетец - отговорих,
- на повече от месец.
- Ще рече, че си поет?!
- Не, поет не съм,
поезия не пиша -
тя се издиша нощем
под луннозвездното
небе!
Описвам в стихове живота.
Заплитам и разплитам
това кълбо
от падове и възходи,
радост и тегло -
от душата си ги вадя,
за добро или за зло ...
- Е, щом не си поет,
значи нищо не работиш!
- Не, работя! Ти не чу ли?
Тъкач съм -
изтъкавам с думи
вълшебно килимче
помежду ни,
че без него съвсем
прашасват наш´те друми
в този щур живот -
за щурци без струни ...
© Валентин Василев Все права защищены