9.10.2013 г., 16:07  

Какво работя

748 0 18

 

   

 

          Попита ме един човек

                                 какво работя.

          Стихоплетец - отговорих,

                    -  на повече от месец.

          - Ще рече, че си поет?!

                           - Не, поет не съм,

          поезия не пиша -

                    тя се издиша нощем

          под луннозвездното

                                                 небе!

          Описвам в стихове живота.

          Заплитам и разплитам

                                       това кълбо

          от падове и възходи,

                              радост и тегло -

          от душата си ги вадя,

                    за добро или за зло ...

          - Е, щом не си поет,

              значи нищо не работиш!

          - Не, работя! Ти не чу ли?

          Тъкач съм -

                           изтъкавам с думи

          вълшебно килимче

                                     помежду ни,

          че без него съвсем 

          прашасват наш´те друми

          в този щур живот -

                 за  щурци  без струни ...

 

 

 

         

         

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Василев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...