Какво си ти, Поезийо, кажи -
не си ли птица с мисли полетяла,
усещаш ли, когато в нас боли
душата и тъй грешното ни тяло?
Какво си ти, Поезийо, кажи -
дете ли си на Музата си страстна,
творците ли са твоите бащи,
или зачеваш с Божията властност?
Какво си ти, Поезийо, нима
във римите извайваш стройно тяло
и кръшкаш ли за шепа свобода
понякога, облечена във бяло? ...