Jan 31, 2012, 8:31 PM
Какво си ти, Поезийо?
Какво си ти, Поезийо, кажи -
не си ли птица с мисли полетяла,
усещаш ли, когато в нас боли
душата и тъй грешното ни тяло?
Какво си ти, Поезийо, кажи -
дете ли си на Музата си страстна,
творците ли са твоите бащи,
или зачеваш с Божията властност?
Какво си ти, Поезийо, нима
във римите извайваш стройно тяло
и кръшкаш ли за шепа свобода
понякога, облечена във бяло?
Какво си ти, Поезийо, какво -
неверница, що чувствата прегръща
и пали огън с драскащо перо,
и свят един със думи преобръща...
Каквото раждаш - все е за добро,
не ще да те сломи бичът тираден -
човек проглежда с твоето око,
на любовта и порива отдаден...
© Михаил Цветански All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Каквото раждаш - все е за добро,
не ще да те сломи бичът тираден -
човек проглежда с твоето око,
на любовта и порива отдаден...
Сърдечен поздрав! -
Поздравления за силното философско стихо, поетичен приятелю!
-
Благодаря на всички, които се опитаха да вникнат в стиха ми...Така усетих въпросите на душата, така ги зададох към Поезията...Валя е разбрала добре, какво е посланието на въпросния куплет, а на г-н Никифоров няма нужда да обяснявам вече...той все не проумява какво искам да кажа и никога не е харесал мой стих, за което не му се сърдя...Просто му е трудно да ги разбере
Вдъхновена вечер ви желая, приятели!!! -
...творците ли са твоите бащи,
или зачеваш с Божията властност?
...............................
човек проглежда с твоето око,
на любовта и порива отдаден...
Мишо, не само задаваш задаваш въпросите, а и май си намерил отговора с душата си!!!
Подравявам те!
-
"Какво си ти, Поезийо, нима
във римите извайваш стройно тяло..." І ?
Това е първото ми питане, Валя - како точно пита автора?
"и кръшкаш ли за шепа свобода
понякога, облечена във бяло?"
Ето го и второто ми питане - къде кръшка, ок, взимам думата за поетична...
За шепа свобода? Облечена във бяло?
Ми ако бе облечена в боазаво,тогава?
Да, ама ако беше в бозаво, нямаше да има рима, нали...
Просто си кръшка някъде между ...римите, това е.
Абсолютно непонятен куплет за мен и не само...
-
И винаги ще има още нещо, което може да се открие в поезията!
Поздрав! -
argonyk, точно цитираният от теб куплет си е много на място...
поезията понякога се проявява под формата на бял стих, в който има повече свобода, но пък когато е римуван стихът е някак по-строен, или поне аз така го разбрах.
На мен ми харесва стихотворението и дори това "кръшка" не ми се вижда толкова непоетично на фона на "пич, та дрънка" или "стара пръчка" - изрази, които съм срещала в стихове на други автори. -
Самодива (Вики ): 2-02-2012г. 16:06
Тя е всичко това и още нещо. Някой /съжалявам, не помня кой/, беше казал, че истинската поезия не се проявява, когато ние искаме, а когато тя иска.
Поздрави, Оги!
Какво си ти, Поезийо, нима
във римите извайваш стройно тяло
и кръшкаш ли за шепа свобода
понякога, облечена във бяло?
И как според теб, Вики, тук Поезията е намерила Пожаров?
Бих се радвал, ако ми направиш кратък разбор ...поне на този куплет, от който аз нищо не разбрах...най-малко от "поетичното" - кръшкаш...
-
Тя е всичко това и още нещо. Някой /съжалявам, не помня кой/, беше казал, че истинската поезия не се проявява, когато ние искаме, а когато тя иска.
Поздрави, Оги! -
Много истински въпроси, Оги! Колкото поети, толкова и отговори! Поздрави за страхотното стихотворение!
-
Тя е всичко това! Поздравявам те за написаното!
-
Много силни сравнения...!!!
"Какво си ти, Поезийо, какво -
неверница, що чувствата прегръща
и пали огън с драскащо перо,
и свят един със думи преобръща..."
-
Хареса ми! Поздрави!
-
... и Съдба! Лека, или не толкова, носиш я до края...
Поздравявам те, Мишо! -
Поздрави и от мен,Оги
-
С Илко!Поздравления за прекрасния стих Мишо!За мен бе удоволствие да прочета!
-
Тя е нашето вътрешно Аз, което живее в мислите, мечтите, и отражение на духовната ни нагласа! С нея и чрез нея ние търсим и намираме недоснатите светове на душите си, и я отразяваме в думи!
Дерзай търсачо! -
!!!!!!!!!!
-
Гадамер заявява, че изкуството - в това число и поезията! - е преработка на действителността в нейната истина. Възможно е! Ницше обаче твърди, че тя е спасение от истините на битието. И това е възможно - просто друга гледна точка. Или са прави и двамата? За Далчев поезията не е отражение на действителността, а по-скоро "допълнение или освобождение от нея". Много хора са си задавали твоите питанки. Важното е, че си узрял за тези въпроси, че търсиш отговорите им. Аз ти желая успех в намирането им!
-
Тя е всичко това - и е още и още,
слънчев лъч след мъгла. И надеждата
нощем, тя е лодката в бурно море,
чуден лек - и за плът и душа!
-
Силно, истинско и светло е посвещението ти, Мишо
Поздравявам те за редовете! -
Хубаво посвещение! С поздрави, Оги!
-
„И пали огън с драскащо перо,
и свят един със думи преобръща“.
!!! -
Много хора са си задавали този въпрос и всеки е давал различен отговор. За едни е гърмяща змия, за други хапче за сън, а за мен е една неизлечима носталгия по доброто, Мише. Хареса ми поантата: човек проглежда с твоето око, на любовта и порива отдаден...Стихотворението е сред добрите, публикувани от автора. Поздрави, Цветански!
-
"Какво си ти, Поезийо, кажи -
не си ли птица с мисли полетяла,
усещаш ли, когато в нас боли
душата и тъй грешното ни тяло?"
Не Тя, Пожаров, ние трябва да я усещаме, нищо чудно, че при теб кръшка...
Тя винаги усеща позьорството ...вервай ми...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
написана искрено с гласа на сърцето...
ти вече си го разбрал, Оги...поздравявам те.