Какво си ти, Поезийо?
Какво си ти, Поезийо, кажи -
не си ли птица с мисли полетяла,
усещаш ли, когато в нас боли
душата и тъй грешното ни тяло?
Какво си ти, Поезийо, кажи -
дете ли си на Музата си страстна,
творците ли са твоите бащи,
или зачеваш с Божията властност?
Какво си ти, Поезийо, нима
във римите извайваш стройно тяло
и кръшкаш ли за шепа свобода
понякога, облечена във бяло?
Какво си ти, Поезийо, какво -
неверница, що чувствата прегръща
и пали огън с драскащо перо,
и свят един със думи преобръща...
Каквото раждаш - все е за добро,
не ще да те сломи бичът тираден -
човек проглежда с твоето око,
на любовта и порива отдаден...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
