25 апр. 2024 г., 12:45

Какво сънуват рибите

757 3 0

Някога – когато се разхождах прав
под масата на собственото си въображение –
често се питах: Какво сънуват рибите?
И често си представях, че рибите сънуват
рибарските мрежи на Изгрева.
И подводните камъни на Залеза.
А когато Небето се намръщи
и ледени облаци бинтоват Хоризонта,
виждах как рибите се прибират
на топло под някой камък,
за да сънуват цяла зима Слънцето.
И собствените си опашки понякога.
Ала днеска всичко изглежда различно.
Изминали са сякаш стотици години
от времето, когато рибите се прибираха
на топло под някой камък. И Лятото
отдавна се е развързало от шията ми
неусетно, за да усетя вкуса
на есенния вятър. Няма нужда сега
да отварям прозореца дори. Или
да броя песъчинките на Хоризонта,
за да установя, че звездите не са вече
ония звезди, които събирах като
морски камъчета в шепата си, когато
се разхождах прав под масата
на собственото си въображение.
Сега – времената са други.
Но все още се питам понякога:
Какво сънуват рибите, когато
Небето се намръщи? И ледени
облаци бинтоват Хоризонта?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Ревов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...